200 неща, които да направиш и разни други

Един списък от неща, които на шега реших да прочета. После ги прочетох още веднъж. След това реших, че е наложително да си ги копирам и да отбележа тези, които съм извършила от тях. После реших да преброя колко са. Половин живот – половин неща. Ама знам ли – а ако животът не е половин? След това проверих да не съм пропуснала нещо. Накрая написах кратък коментар срещу всяко изпълнено. И срещу някои неизпълнени/неизпълними. А най-накрая реших, че зад всяко стои по една история, която държа да разкажа.

Ето ги.

9.Да прегърнеш дърво

Да не се бърка с: да гризнеш дръвцето, да прегърнеш дървар и особено да не се бърка с „ег*ти дървото”.

Няма нищо лошо в това да прегърнеш дърво. Особено ако е такова с листа, корени и клони. Лошо е, ако е такова с ръце, глава и крака. Всъщност, като се замисля, вторият вариант е по-вероятен. Не знам защо, ама повечето хора го приемат и за признак на далеч по-нормално поведение.

Лично на мен ми се е случвало да прегръщам и двата вида. Може и да се лъжа, ама ми се струва, че с първия е по-приятно.

Освен това, лично на мен, ми се е случвало и да бъркам понятията. Като се замисля, дървар не съм прегръщала, ама животът е пред мене. Да гризна дръвцето пробвах неволно, ама не ми хареса. Планирам да не пробвам пак.

Виж, с „ег*ти дървото” имам ежедневни проблеми. Освен това имам и диалектическо противоречие или как там се казваше, когато хем за едно говориш, хем разни работи имаш предвид, хем са едно, хем се ритат….

От една страна – „ег*ти дървото” се оказва единствена разумна алтернатива на родителското безсилие. Поглеждаш го детенцето, вдигайки глава нагоре, щото си метър и петдесет и щото то вече е два, и нищо не можеш да кажеш. Стълба ли да си вземеш, да си в по-достойна позиция, да го накараш да седне на земята ли, на подскоци ли да му надничаш в очите… безсилие пълно. Поглеждаш косо настрани и лекичко нагоре и отронваш: „А дърво де!”.

От друга страна - „ег*ти дървото” се оказва единствена неразумна алтернатива на родителското безсилие. Гледаш го, на акълчето му се чудиш, с език цъкаш как ги измисля тия работи, докъде ще стигне собствената му изобретателност от методи за побеляване на косата ти, говориш му, молиш се, ревеш и накрая… скромната утеха да му обясниш че е пряк потомък на дървесен вид, а външното му сходство с хомо сапиенс е пълна случайност („И всичко това – щот` си ег*ти дървото!”).

Друго има. От дърво до дърво има разлика. Едни са тънки, други дебели. Едни са ниски, а други - високи. Едни плод не дават, а други – дават. Е, тия вторите не са удачни за прегръщане. Привличат те с благинките си, разсейват те с благинките си и забравяш, че щеше да ги прегръщаш. Това дърво, дето може да те нахрани, трудно ще ти дойде отвътре да го погалиш. Аз не съм прегръщала ябълка. Ти?

Важно е, като решиш да го прегръщаш, добре да си направиш сметката – колко е голямо дървото, колко е дебело и къде точно е разположено. Да прецениш от коя страна се приближаваш и най-важното – да не забравиш да слезеш от колата. Иначе се получава варианта с гризването.

Някои твърдят, че най-пълно било усещането да допреш кожа гол до дървото. Тук трябва да се внимава обаче да не е в парка. Иначе отиваме на изпълнение на т.200 от списъка.

В крайна сметка излиза, че тая работа с прегръщането на дървото не е от най-простите. Някой да вземе да издаде книга с подробни инструкции. На пръв поглед – нищо и никакво, ама видя ли колко опасности крие?

Нагоре